Начало Принципи Други сфери на дейност Контакти EN
Съдебно събиране

Обратно към основна страница за "Съдебно събиране"

След влизане в сила на новия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) на 01.03.2008 г. бе въведена принципно нова правна уредба, уреждаща изпълнителното производство и в частност - издаване на изпълнителен титул – изпълнителен лист и/или Заповед за изпълнение и последващото принудително събиране на подлежащите на изпълнение притезанията от Частен съдебен изпълнител) (ЧСИ) Държавен съдебен изпълнител (ДСИ).

Уредена бе изцяло нова процедура – заповедно производство, която да гарантира максимална бързина и защита на интересите на кредитора

Съдебното събиране можем да разделилм условно на две фази - съдебна фаза, която приключва с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и изпълнителна фаза - образуване на изпълнително дело при ЧСИ/ДСИ и принудително събиране на вземанията чрез способите, предвидени в ГПК

Съдебната фаза на изпълнителното производство се характеризира с различните възможности, които кредиторът по вземането има за да се сдобие с изпълнителен титул – изпълнителен лист, въз основа накойто да пристъпи към принудително събиране на своето вземане.

Следвайки общия ред, кредиторът ще мине през фазата на общия исков процес, уреден в част втора от ГПК. В тази хипотеза, ако гражданското дело завърши с осъдително решение в полза на кредитора, то въз основа на това решение съответният компетентен съд издава и изпълнителен лист. Предимството на този процесуален ред е в това, че при него изпълнителният титул, в който е инкорпорирано подлежащото на изпълнение вземане, се характеризира с устойчивост и стабилитет, като не подлежи на по-нататъшно оспорване от страна на длъжника, чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, а само по общия исков ред. Недостатъците се свързват със сравнително по-дългата продължителност във времето на исковото производство, която благоприятства възможността длъжникът злоумишлено, в ущърб на кредитора, да се разпореди със своята собственост и по този начин да обезсмисли последващото принудително изпълнение.

Ето защо, законодателят въведе принципно новото заповедно производство, което позволява на взискателя да се сдобие с изпълнителен титул – заповед за изпълнение и изпълнителен лист много по-бързо, избягвайки тежкия и бавен общ исков процес.

Новото тук е въведеният от законодателя институт на т.нар. „Заповед за изпълнение”.

Заповедта за изпълнение е издаван без предшестващ исков процес акт на съда, който, в случай че длъжникът не направи възражение, представлява изпълнителен титул за вземане или предаване на вещ.

В този случай също съществуват различни хипотези в зависимост от това въз основа на какъв документ кредиторът основава искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

Общият ред за издаване на заповед за изпълнение е уреден в разпоредбите на чл. 410-416 от ГПК.

В този случай, за да бъде издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора, е необходимо длъжникът по вземането да има постоянен адрес и да пребивава на територията на Република България и вземането на кредитора да е за сума в размер до 25 000 лева, респективно - за предаване на заместими вещи на стойност до 25 000 лева. Кредиторът следва да попълни заявление по образец (чл. 425, с конкретни изисквания по чл. 410), с което иска издаване на изпълнителен лист, и да го подаде пред районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

В този случай съдът издава заповедта за изпълнение, без да проверява основателността на искането по същество. Заповедта за изпълнение се изпраща на длъжника, който трябва да я изпълни в 14-дневен срок и да плати разноските по издаването ѝ. Ако не го направи, кредиторът може да се обърне към (частен или държавен) съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение спрямо длъжника. В случай, че длъжникът отправи писмено възражение в 14-дневен срок от връчване на заповедта, че не дължи, то производството се спира, като кредиторът следва да предяви иск (да заведе съдебно дело по реда на глава втора от ГПК), за да докаже претенцията си. Ако го спечели, изпълнението продължава, като длъжникът трябва да заплати и съдебните такси и адвокатските хонорари по делото. Ако кредиторът не предяви иск за вземането си в едномесечен срок или искът бъде отхвърлен, заповедта за изпълнение се обезсилва. В случай, че длъжникът не възрази в дадения му 14-дневен срок, то съдът служебно издава изпълнителен лист в полза на кредитора, който не може да бъде оспорван на основание недължимост.

-Специален ред за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист законодателят е установил в чл. 417 от ГПК. Специфичното тук са основанията, въз основа на които кредиторът може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Тези основания са изброени в чл. 417, т.1-9 от ГПК и включват: документ или извлечение от счетоводни книги на банки, нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, извлечение от регистъра на особените залози – относно предаването на заложените вещи, извлечение от ЦРОЗ за вписан договор за лизинг – относно връщане на отдадената на лизинг вещ, договор за залог или ипотечен акт, запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация и купони по нея. В този случай размерът на вземането няма значение. Затова производството по чл. 417 ГПК има следните особености:

В този случай кредиторът може да поиска съдът едновременно със заповедта за незабавно изпълнение, веднага да издаде и изпълнителен лист (чл. 418 ГПК). Предимството за кредитора тук, е че сдобивайки се със заповед за незабавно изпълнеие по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, той може да поиска от съответния ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи необходимите обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запори, възбрани и т.н., като едва след това заповедта за изпълнение се връчва на длъжника чрез съдебния изпълнител. По този начин се избягва възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си в ущърб на кредитора, тъй като до връчването на заповедта за изпълнение длъжникът не знае за образуваното изпълнително дело и за наложените обезпечителни мерки. И в този случай длъжникът има възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение, като възражението, както и в общия случай, разгледан по-горе, създава необходимост кредиторът да докаже вземането си чрез съдебно дело. В случай, че не бъде заведен иск или бъде постановено решение в полза на длъжника, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват (чл. 415, ал. 2).

Редът за издаване на ИЛ и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК се характеризира с по-голяма бързина, като при това подаденото от длъжника възражение пред ЧСИ не спира принудителното изпълнение, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение на вземането на кредитора. Единствено изключение от този принцип е случаят, в който ИЛ и заповедта за незабавно изпълнение са издадени въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация и купони по нея, като единствено тогава възражението на длъжника спира изпълнението, без да е необходимо предоставяне на обезпечение.

Друга съществена разлика тук е, че заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, се връчва на длъжника от съда, а когато е налице ИЛ и заповед по чл. 417 от ГПК, кредиторът може първо да образува изпълнително дело и да обезпечи вземането си, тъй като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК се връчва от ЧСИ по вече образувано изпълнително дело.

След завършване на първата фаза на изпълнителното производство - съдебната, кредиторът вече има подлежащ на изпълнение титул - изпълнителен лист и/или заповед за изпълнение, въз основа на който меже да образува изпълнително дело (ИД) пред съдебен изпълнител с цел предприемане на действия по принудително събиране на вземането.

ИД се образува от ДСИ/ЧСИ въз основа на подадена от взискателя молба с приложен към нея ИЛ или друг акт, подлежащ на изпълнение (чл. 426, ал. 1 ГПК).

След образуване на ИД, СИ изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), с която го приканва да заплати в 14-дневен срок доброволно задължението си, като го уведомява, че в противен случай ще пристъпи към принудителното му събиране. В случай, че длъжникът не плати доброволно, СИ пристъпва към принудително събиране на дълга.

Принудителното изпълнение може да се насочи върху цялото имущество на длъжника, като единствено ограничение е установено спрямо определени вещи и вземания, изрично определени в ГПК. В изпълнителното дело за събиране на вземането СИ се използва изчерпателно уредените в ГПК способи, в зависимост от вещите или вземанията на длъжника, върху които се насочва принудителното изпълнение.

Изпълнението върху движими вещи на длъжника се извършва чрез опис и продан на вещите.

Изпълнението върху недвижими имоти се извършва чраз налагане на възбрана, опис и публична продан.

Изпълнението върху вземания на длъжника (влогове в банки, трудови възнаграждения и др.) се извършва с налагане на запор върху вземането, с който третото задължено лице се задължава да плати на СИ, а не на длъжника.

Може да се изпълнява принудително и върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), в режим на съсобственост, както и върху ценни книжа и дялове от търговски дружества, собственост на длъжника.


Обратно към основна страница за "Съдебно събиране"